Средната базова цена на пазара „ден напред“ в зона България на IBEX за октомври 2026 г. е 231,98 €/MWh при 121,74 €/MWh година по-рано — 1,91 пъти повече. Месецът е по-скъп дори от октомври 2022 г. (205,95 €/MWh), в разгара на енергийната криза. По-висока месечна средна борсата не е отчитала от декември 2022 г. (246,77 €/MWh).

Средна месечна цена на тока на IBEX, 2025 и 2026 г.
Средна месечна цена „ден напред“ в зона България, 2025 и 2026 г., €/MWh. Източник: IBEX / ENTSO-E (Energy-Charts), анализ на „Живот на ток“.

20 поредни дни над 200 €/MWh

От 31-те дни на доставка 25 са с дневна средна над 200 €/MWh, а от 12 до 31 октомври — без прекъсване. През октомври 2025 г. нямаше нито един такъв ден. Най-скъп беше 29 октомври (320,13 €/MWh), когато в 18:15 ч. един 15-минутен интервал струваше 535,38 €/MWh. Дори най-евтиният ден на месеца, 1 октомври (134,86 €/MWh), е над средната за целия октомври 2025 г.

Поскъпването не започна внезапно. От януари до октомври средната цена е 129,91 €/MWh, с 24,4% над същия период на 2025 г., но почти целият ръст е от последните три месеца: август е с 88,8% над август 2025 г., септември — със 77,3%, октомври — с 90,6%. През февруари токът на борсата беше дори с 36% по-евтин, отколкото година по-рано.

Средна дневна цена на тока през октомври 2026 и октомври 2025 г.
Средна дневна цена през октомври 2026 г. (стълбове) и октомври 2025 г. (линия), €/MWh. Източник: IBEX / ENTSO-E (Energy-Charts), анализ на „Живот на ток“.

Изчезна евтината нощ

Разбивката по часове от денонощието (по софийско време) показва къде е поскъпването:

  • нощта (00⁠–⁠06 ч.) — от 89,09 на 224,68 €/MWh, или +152%;
  • обедът (11⁠–⁠15 ч.) — от 78,05 на 175,69 €/MWh, или +125%;
  • вечерният пик (18⁠–⁠22 ч.) — от 198,14 на 281,85 €/MWh, или +42%.

Година по-късно един нощен мегаватчас струва повече от средния вечерен през октомври 2025 г. Това не е само българско явление. Нощта беше евтина в целия регион: в 3 ч. през октомври 2025 г. цената в България, Румъния и Гърция беше еднаква, около 83 €/MWh. Сега нощта е поскъпнала и в Румъния (+154%), и в Унгария (+164%), и дори в Германия (+130%). Нощем цената най-често се определя от въглищните и газовите централи, а горивото и въглеродните квоти им поскъпнаха (виж по-долу). У нас нощта поскъпваше постепенно: средно 83 €/MWh през септември 2025 г., 166 €/MWh през август 2026 г., 190 €/MWh през септември и 234 €/MWh от 9 октомври нататък.

Има и ново нощно търсене — батериите. По данни на ENTSO-E през октомври батерийните системи в България са заредили 533 GWh и са върнали в мрежата 429 GWh. Около една четвърт от зареждането е нощем: между 3 и 5 ч. те поемат средно над 1 100 MW, а в същите часове страната внася около 1 000 MW.

Вечерта поскъпва най-малко и тук батериите вероятно помагат, защото отдават главно вечер. Ефектът личи при сравнение със съседите: през октомври 2025 г. вечерната цена в България и Румъния беше еднаква (198 €/MWh), а сега българската е 282 €/MWh при 303 €/MWh в Румъния и 313 €/MWh в Унгария. Между 19 и 21 ч. страната изнася близо 3 000 MW. Как батериите промениха износа — в нашата статия.

Залезът обаче остава най-рискованият момент. На 9 октомври в 16:00 ч. 15-минутният интервал струваше 148,35 €/MWh, а в 18:00 ч. — 379,67 €/MWh, два и половина пъти повече за два часа.

Средна цена на тока по час на денонощието през октомври
Средна цена по час на денонощието през октомври 2025 и 2026 г., софийско време, €/MWh. Източник: IBEX / ENTSO-E (Energy-Charts), анализ на „Живот на ток“.

Причина 1: в региона липсват три ядрени реактора

На 8 октомври шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ (1 000 MW) спря за планов годишен ремонт и презареждане с гориво. Ремонтът е планиран до края на ноември, съобщи Министерството на енергетиката. Пети блок работи, но натоварването му се съобразява с нивото на Дунав, чиято вода охлажда централата: на 6 октомври мощността на двата блока беше намалена превантивно с около 90 MW, по данни на АЕЦ.

Румънската АЕЦ „Черна вода“ има два реактора по около 700 MW и обикновено дава около една пета от тока на Румъния. Първият беше спрян на 27 юли, вторият — на 13 август, заради спадащото ниво на Дунав, което през септември стигна исторически минимум (БТА, Euronews). Реакторите останаха спрени и през целия октомври. По наша сметка от 8 октомври в България и Румъния не работеха три реактора с обща инсталирана мощност около 2 400 MW.

Ефектът се вижда в данните, но не е единственият. През първата седмица на октомври ядреното производство у нас беше средно 43,6 GWh на ден, а от 9 до 31 октомври — 21,3 GWh. Средната ядрена мощност за месеца е 1 101 MW срещу 1 732 MW през октомври 2025 г. Нетният износ спадна от около 35 GWh на ден почти до нула, а българската цена, която дотогава беше с около 20 €/MWh под румънската, се изравни с нея. Средната цена у нас се качи от 166,8 на 252,8 €/MWh, но почти толкова поскъпнаха и Румъния (+71 €/MWh) и Гърция (+85 €/MWh). Поскъпването започна още на 5 октомври, преди спирането на блока.

Причина 2: лигнитът запълни празнината, газът определя цената

Липсващата ядрена енергия у нас беше заместена главно от лигнитните централи в Маришкия басейн, сред които ТЕЦ „Марица изток 2“. През октомври те са произвели 1 071 GWh — с 46% повече от година по-рано. Газовите централи у нас дадоха почти колкото преди година (+9%). Лигнитните централи обаче плащат квоти за изпуснатия въглероден диоксид, а на 12 октомври цената на квотата в ЕС стигна 88,3 € за тон — най-високото ниво от края на януари (по данни на GMK Center).

Газът поскъпна още по-рязко. Нидерландският фючърс TTF за кратко достигна 100 €/MWh на 28 октомври — ниво, невиждано от 2022 г. (Euronews), а на 30 октомври декемврийският договор беше 102,78 €/MWh (CNBC). През октомври 2025 г. средната му цена беше 31,92 €/MWh (AleaSoft), тоест в края на октомври газът струваше над три пъти повече. Газохранилищата в ЕС са пълни на около 75% — по данни на CNBC най-ниското ниво за сезона, откакто се водят данни (2011 г.). В часовете, в които последната нужна централа в региона е газова, цената на тока върви след цената на газа. Повече за газа и хранилищата.

У нас цената на „Булгаргаз“ за октомври, утвърдена от КЕВР, е 44,09 €/MWh без достъп, пренос, акциз и ДДС, при 31,19 €/MWh за октомври 2025 г. За ноември дружеството поиска поскъпване с 34%, а решението на регулатора се очаква в началото на месеца.

Причина 3: по-малко слънце, повече потребление в края на месеца

Соларните централи са отчели 728 GWh през октомври — с 67% повече от година по-рано, но с 22% по-малко от септември, защото дните се скъсиха. Част от това обаче е ток от батерии към соларни паркове, отчетен като соларен: над 100 GWh са подадени след залез. Само през светлата част на деня ръстът е около 56%.

В рамките на месеца по-малко вятър и слънце вървят с по-скъп ден (коефициент на корелация −0,68 по дни), но тази връзка се смесва с другите промени: дните се скъсиха точно когато спря шести блок и газът поскъпна. Без първата седмица тя е слаба (−0,33). Най-скъпите дни, 27⁠–⁠30 октомври, имаха малко вятър и слънце, но и най-високото потребление за месеца — около 110 GWh на ден срещу 87⁠–⁠94 GWh в началото на октомври.

Производство на ток в България по източници, октомври 2026 спрямо 2025 г.
Производство в България по източници: промяна октомври 2026 спрямо октомври 2025 г., GWh. В „слънце“ ENTSO-E отчита и ток от батерии към соларни паркове. Източник: IBEX / ENTSO-E (Energy-Charts), анализ на „Живот на ток“.

Причина 4: общ пазар — обща цена

Българската борса е част от общия европейски пазар „ден напред“. Когато има свободен капацитет по междусистемните връзки, токът тече към по-скъпата зона и цените се изравняват; когато връзките се запълнят, цените се разделят. През октомври българската цена вървеше почти изцяло с румънската (корелация на дневните цени 0,99). Унгария (244,46 €/MWh), Румъния (239,31 €/MWh), Северна Италия (235,58 €/MWh) и Сърбия (234,31 €/MWh) бяха дори по-скъпи. От 28-те европейски тръжни зони, които сравнихме, България е петата най-скъпа. Гърция беше с 35 €/MWh по-евтина (197,07 €/MWh), а в обедните часове — с над 50% по-евтина, защото връзката на юг е запълнена. Германия е на 169,27 €/MWh, Франция — на 165,83 €/MWh, Финландия — на 38,00 €/MWh.

Разликата спрямо Германия се е увеличила от 37,33 €/MWh през октомври 2025 г. на 62,72 €/MWh. Централна и Югоизточна Европа без Гърция, заедно с Австрия, Швейцария и Северна Италия, образуват отделна, по-скъпа ценова група — връзките към Западна Европа не стигат, за да изравнят цените.

Важно е и това: през октомври 2025 г. България беше нетен вносител (50 GWh), а през октомври 2026 г. изнесе нетно 289 GWh въпреки спрения блок. През септември нетният износ беше 934 GWh, по данни на ENTSO-E. С други думи, у нас ток не липсваше — поскъпването дойде от региона по общия пазар.

Средна цена на тока по европейски тръжни зони през октомври 2026 г.
Средна цена „ден напред“ през октомври 2026 г. по тръжни зони (стълб) и октомври 2025 г. (черта), €/MWh. Източник: IBEX / ENTSO-E (Energy-Charts), анализ на „Живот на ток“.

Кой плаща сметката

Домакинствата — засега не пряко. Цената на тока за битовите клиенти е регулирана от КЕВР за периода от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г. Когато средната пазарна цена е над базовата стойност от 74,54 €/MWh, разликата на снабдителите се покрива от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (как работят компенсациите). Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви на 28 октомври по bTV, че държавата разполага с механизми, които ще позволят цените на тока и топлоенергията за бита да се запазят през настоящия регулаторен период. Ако КЕВР утвърди поисканото поскъпване на газа за ноември, то ще се отрази на домакинствата, които се отопляват с газ. Повече: цената на тока за домакинствата.

Фирмите — според договора си. Небитовите клиенти купуват ток на свободния пазар. Фирмите с договор, обвързан с цената „ден напред“, усещат поскъпването веднага, а тези с фиксирана цена — при подновяване на договора. Предприятие, което плаща по борсата, е дало през октомври средно с около 110 € на мегаватчас повече, отколкото година по-рано (наша сметка, без мрежовите такси и ДДС).

Програмата за компенсации, обявена от правителството на 17 септември, покрива до 80% от разликата между средната борсова цена за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. и базовата стойност от 122,71 €/MWh без ДДС, при индикативен бюджет до 140 млн. €. Компенсацията минава чрез доставчика, с който фирмата има договор, изплаща се еднократно след края на периода и до изчерпване на средствата. Клиенти, подпомагани по други програми, не са включени. Според становище на БСК програмата предвижда и междинна (авансова) подкрепа за месеците със средна борсова цена над 180 €/MWh, а окончателният процент ще се определи след 30 юни 2027 г. По наша сметка октомври (231,98 €/MWh) е над този праг, а септември (166,24 €/MWh) — под него.

Какво следва

  • Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да се върне в мрежата в края на ноември.
  • КЕВР ще определи цената на газа на „Булгаргаз“ за ноември.
  • Рестартът на „Черна вода“ зависи от нивото на Дунав.
  • Ноември започна с 261,98 €/MWh за 1 ноември. Цената за всеки ден е в „Токът днес“.

Нашият извод: докато в региона липсват ядрени мощности, газът е около 100 €/MWh, а батериите зареждат и нощем, евтините нощни часове от 2025 г. едва ли ще се върнат. Връщането на шести блок ще помогне, но и през първата седмица на октомври, с два работещи блока, нощта струваше около 195 €/MWh. Скъпият октомври не идва от това, че у нас липсва ток, а от това кои централи работят и колко им струва горивото — не само у нас, а в целия регион.

Как направихме анализа

Използвахме цените на пазара „ден напред“ за тръжна зона България (IBEX) по 15-минутни и часови интервали за 2022⁠–⁠2026 г. от платформата за прозрачност на ENTSO-E чрез Energy-Charts (Fraunhofer ISE), както и същите данни за още 27 европейски зони. Средните са базови (всички интервали с тежест според продължителността им). Денят на доставка е по централноевропейско време, както го отчита IBEX, а часовете от денонощието — по софийско време. Дневните средни сверихме с резултатите на борсата в „Токът днес“ (20 октомври — 299,98 €/MWh, 29 октомври — 320,13 €/MWh). Производството по източници, потреблението и трансграничната търговия са по данни на ENTSO-E и може да се различават от оперативните данни на ЕСО; в „слънце“ ENTSO-E отчита и ток от батерии към соларни паркове.