Изводите са от анализ на Би Би Си, базиран на данни на британския мисловен център Ember, които стигат до септември 2026 г. Българското издание Economic.bg го преразказа на 31 октомври.
Числата
Преди около десет години соларът е давал около 1% от световното производство на електроенергия. През 2026 г. делът му се очаква да достигне близо 10%. През 2025 г. централите на слънчева енергия са доставили три четвърти от световния ръст на потреблението на ток, пред вятъра. Производството от ядрена енергия е почти постоянно от 2000 г. насам, а соларното е нараснало около 2 700 пъти.
За цената Ember казва, че соларът е най-евтиният източник на електроенергия в историята от 2020 г., а модулите поевтиняват рязко през 2023–2024 г. заради китайския свръхкапацитет. Панел за под 100 долара може да произвежда ток 30–40 години.
По държави
Китай е безспорният лидер. В Индия новите соларни мощности покриват 60% от ръста на търсенето за последните две години. В Пакистан делът на слънцето е нараснал от под 2% през 2019 г. до 24% днес. В Калифорния соларните централи и батериите през първото полугодие на 2026 г. са покривали средно над четвърт от потреблението между 19 и 21 часа.
Какво предстоят
Международната агенция по енергетика (IEA) очаква соларното производство да се удвои до 2030 г. спрямо 2025 г. Според съоснователя на Ember Дейв Джоунс растежът може за първи път да се забави, защото Китай промени схемата си за подкрепа след рекордната 2025 г. Учени от Оксфорд посочват, че ограниченията вече не са цената на панелите, а мрежите, съхранението и електрификацията.
За българските домакинства и фирми това е контекст за соларните системи и батериите, където същите ограничения — мрежа и съхранение — са ежедневие.
