Изследването е публикувано в International Journal of Electrochemical Science и е финансирано от южнокорейски проекти за рециклиране на соларни панели, съобщава pv magazine. Авторите взимат прах със силиций от старите клетки, обработват го с натриева основа и вода и получават разтвор на натриев силикат. От него по модифициран метод на Стьобер растат наночастици с размер средно 109 nm, без добавки от повърхностноактивни вещества или полимери.
Резултатите
Анод с 95% графит и 5% от новия материал показва 370,34 mAh/g след 100 цикъла при ток 0,1 A/g, докато чистият графит остава при 308,24 mAh/g. Това е около 20% повече (наша сметка). Ефективността в първия цикъл се вдига от 79,14 на 86,17%, а при по-висок ток от 1,0 A/g анодът запазва 24,6% от капацитета си срещу 12,5% за графита.
В материала има около 4% натрий и под 1% алуминий. Авторите смятат, че тези количества не влияят осезаемо на работата му, но отбелязват, че методът на измерване е полуколичествен.
Какво още не е ясно
Тестовете са правени в малки лабораторни полуклетки, а не в готови батерии. Няма данни за разходи, за производство в голям мащаб, нито за живот след 100 цикъла. Частиците са използвани като силициев диоксид; следващата стъпка е да се превърнат в силиций, който може да поеме много повече литий.
Проблемът със соларния отпадък расте с възрастта на първите големи инсталации. В Южна Корея правилата за разширена отговорност на производителите важат от 2023 г. и през първата си година са довели до рециклирането на 688 тона, повече от четири пъти над целта. Още за технологиите четете в рубриката Солари и батерии.
