Комисията представи заедно доклада за напредъка по действията в областта на климата за 2026 г. и доклада за въглеродния пазар. От 1990 г. насам икономиката на ЕС е нараснала със 74%, докато емисиите са спаднали с 39%.
Къде е спадът
В секторите, обхванати от Европейската схема за търговия с емисии (ETS), емисиите са намалели с около 2%. При промишлените инсталации спадът е 3,3% – основно в стоманодобива, циментовата и химическата промишленост, а в морския транспорт – 4%. Авиацията е единственият сектор с ръст – 0,2%. Емисиите в останалите сектори (сгради, транспорт, земеделие) са почти без промяна.
Повече чиста енергия
Вятърните и соларните мощности в ЕС са достигнали 611 GW – около 49% от целия капацитет за производство на ток. През 2025 г. са добавени около 41 GW термопомпи при 26 GW година по-рано. Регистрирани са 1,9 милиона нови изцяло електрически коли – приблизително всяка шеста нова кола.
Приходите от търговията с емисии са 43,2 млрд. € – с 11% повече от 2024 г., като 23,9 млрд. € са отишли директно в държавите членки за проекти по декарбонизация.
Какво предстои
Целта за 2030 г. е спад с поне 55% спрямо 1990 г., а за 2040 г. – с 90%, записана в Европейския закон за климата от април 2026 г. Комисията очаква секторите извън ETS да намалят емисиите си с около 38,5% до 2030 г. спрямо 2005 г. – малко под целта от 40%. Девет държави – Австрия, Хърватия, Кипър, Германия, Италия, Ирландия, Литва, Малта и Швеция – трябва да внесат планове за корекция.
„Европа ускорява, а не забавя“, каза еврокомисарят по климата Вопке Хукстра. Повече за чистата енергия – в рубриката Енергетика.
