Термопомпа: видове, разход на ток и как се избира

Накратко

• Видове: по източника на топлина и по това, какво нагряват — въздух-вода, въздух-въздух (климатик), земя-вода и вода-вода.
• SCOP показва колко киловатчаса топлина дава термопомпата средно за сезона срещу 1 kWh ток. Токът за отопление = нужната топлина ÷ SCOP.
• Енергийният клас на термопомпите за водно отопление е по скала от A+++ до D. От 26.09.2017 сезонната им ефективност не може да е под 110 % (125 % за нискотемпературните).
• Мощността не се избира по квадратура, а по топлинния товар на сградата — по метода на БДС EN 12831-1.
• Пример: при SCOP 4 за 1 000 kWh топлина отиват 250 kWh ток — 38,65 € по дневната и 23,07 € по нощната цена на ЕВН с ДДС (към 12.10.2026).
• Субсидии: някои общини сменят безплатно печките на дърва и въглища с климатици и термопомпи по Програма „Околна среда“ 2021⁠–⁠2027; Министерството на енергетиката няма прием за термопомпи (към 12.10.2026).

Как работи термопомпата

Според Регламент (ЕС) № 813/2013 термопомпата използва топлина от околната среда — въздух, вода или земя — и я пренася в дома. Тя не изгаря гориво и не превръща тока направо в топлина, както нагревателят на бойлера: токът задвижва компресора, вентилатора и помпите.

Работата върши хладилен агент, който циркулира в затворен кръг. При термопомпа въздух-вода агентът се изпарява във външното тяло при ниска температура и поема топлина от въздуха. Компресорът го сгъстява и така вдига температурата му. В кондензатора агентът отдава топлината на водата за отоплението и отново става течност. Разширителният вентил сваля налягането и цикълът започва отначало.

Затова термопомпата дава повече топлина, отколкото изразходва ток. Колко повече, показват коефициентите COP и SCOP.

Видове термопомпи

Термопомпите се делят по това, откъде взимат топлината и какво нагряват. От това зависи и кой етикет на ЕС носят.

Етикетът по Регламент 811/2013 е за уреди, които подават топлина към водна отоплителна инсталация. Климатиците, които топлят въздуха, са извън него и имат свой етикет. Затова класът на климатик и класът на термопомпа въздух-вода не се сравняват пряко.

Подробно за всеки вид: термопомпа въздух-вода, термопомпа вода-вода и земя-вода и термопомпа въздух-въздух (климатик).

Моноблок или сплит

Моноблокът е автономен уред: хладилният кръг е затворен в завода и на място не се свързва нито една част с хладилен агент — към дома вървят тръби с вода. При сплит системата външното и вътрешното тяло се свързват на място с тръби за хладилен агент (определенията са в Регламент (ЕС) 2024/573 за флуорсъдържащите газове, чл. 3, т. 38 и 39).

Същият регламент забранява от 1 януари 2027 г. пускането на пазара на нови моноблокови термопомпи и сплит системи въздух-вода до 12 kW с флуорсъдържащ агент с потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) 150 или повече, с изключения при изисквания за безопасност. Агентът R32 е с ПГЗ 675, а пропанът (R290) — 0,02. Частите за ремонт на вече монтираните уреди остават разрешени.

COP, SCOP и енергийният клас

• COP е отношението между топлинната мощност и консумираната мощност при стандартни условия на изпитване. Това е една точка, в един режим.
• SCOP (сезонен коефициент) е отношението между топлината за целия отоплителен сезон и тока за същия сезон. Той е по-близо до сметката ви, защото отчита студените и меките дни.
• ηs (сезонна енергийна ефективност при отопление, в %) е числото, по което се дава класът. Тя е SCOP, разделен на коефициента 2,5 (приетия в ЕС среден к.п.д. от 40 % на производството на енергия), с малки корекции; затова числата са по-ниски от SCOP: минимумът за термопомпите е 110 % (SCOP малко над 2,75), а за електрическите котли — 36 %.
• В българския текст на регламентите COP е „коефициент на трансформация“ при топлоизточниците и „коефициент на преобразуване“ при климатиците.

Етикетът по Регламент 811/2013 (скала от A+++ до D от 26.09.2019) дава клас за средния климат при 55 °C и при 35 °C; при нискотемпературните термопомпи — само при 35 °C. Праговете на класовете:

Етикетът показва и мощността при три референтни климата: средни (Страсбург), по-студени (Хелзинки) и по-топли (Атина) условия. Във фиша на модела са ηs и годишното потребление на енергия в kWh за всеки от трите климата. Класът на етикета е за средния климат — сравнявайте моделите по него. Етикетите и фишовете са публични в европейската база EPREL.

При климатиците (Регламент 626/2011) на етикета е самият SCOP: задължително за „средния“ отоплителен сезон, по желание и за по-топлия и по-студения. Клас A+ започва от SCOP 4,00, A++ — от 4,60, а A+++ — от 5,10.

Термопомпа с радиатори или с подово отопление

Класът при 55 °C и класът при 35 °C не се сравняват помежду си: при 55 °C праговете са по-ниски — A++ започва от ηs 125 %, а при 35 °C — от 150 %. Гледайте класа и SCOP за температурата на водата, с която работи вашата инсталация — с радиатори или с подово отопление. Термопомпата за нискотемпературни приложения по Регламент (ЕС) № 813/2013 не може да даде вода от 52 °C при −7 °C навън, затова не е за радиатори, които искат 55 °C. Подробно за избора: термопомпа въздух-вода.

Каква мощност термопомпа ви трябва

Мощността на термопомпата (в kW) трябва да покрие топлинния товар на сградата. Това е мощността, нужна, за да се поддържа вътрешната проектна температура при проектните външни условия. Методът за изчислението е в стандарта БДС EN 12831-1:2017 — по помещения и за цялата сграда. Стандартът е действащ; подготвя се нова версия (prБДС EN 12831-1:2025).

Товарът зависи от изолацията, прозорците, вентилацията и климата, не само от площта. Затова тук няма „ватове на квадратен метър“: стандартизираният метод е изчислението на загубите.

Какво да сравните с етикета:

• Номиналната мощност на етикета е равна на проектния товар, който моделът покрива при стандартната проектна температура. За средния климат тази температура е −10 °C.
• Ако проектантът е сметнал товара на къщата при по-ниска външна температура, търсете мощността на модела при нея в техническите данни.
• Ориентир за годишната топлина по методиката на етикета: проектният товар, умножен по 2 066 ч за средния климат, 2 465 ч за по-студения и 1 336 ч за по-топлия. За вашата къща числото може да е друго — то е за сравнение на модели.

При минусови температури

Колко топлина и с какъв COP дава термопомпата в студ, показва техническата ѝ таблица по Регламент (ЕС) № 813/2013: мощността и COP при −7, +2, +7 и +12 °C навън (COPd). Там са и температурата Tbiv, под която е нужно допълнително подгряване, и при въздух-вода — граничната температура TOL, под която термопомпата не дава топлина. Стойностите са за вода от 55 °C, освен при нискотемпературните модели. Ако допълнителното подгряване е електрически нагревател, той превръща тока направо в топлина, без предимството на термопомпата.

Колко ток харчи термопомпата за отопление

Методиката е в три стъпки:

1. Нужната топлина за година (kWh) — от проекта или енергийното обследване на сградата (топлината, не първичната енергия).
2. Разделете на SCOP за вашия климат и температура на водата — от техническите данни на модела. Ако е даден само ηs (както във фиша по Регламент 811/2013), SCOP е малко над ηs × 2,5: при ηs 150 % — малко над 3,75.
3. Умножете по цената на киловатчаса — по вашата тарифа; виж нощна тарифа: часове и цена.

Таблицата показва тока за 1 000 kWh топлина при четири примерни стойности на SCOP. Цените са крайните на ЕВН (Югоизточна България) с мрежовите услуги и ДДС по решение Ц-13 на КЕВР от 01.07.2026: 15,46 ¢/kWh дневна и 9,23 ¢/kWh нощна. При Електрохолд и Енерго-Про дневната е 15,42 и 15,51 ¢/kWh, а нощната — 9,19 и 9,28 ¢/kWh: разликата е под 0,1 ¢/kWh.

Сумите са сметнати с точното 1 000 ÷ SCOP.

Пример (допускания на редакцията). Къща има нужда от 10 000 kWh топлина за година, а термопомпата е със SCOP 4. Тя ще изразходва 2 500 kWh ток. По цените на ЕВН това е 386,45 €, ако целият ток е по дневна цена, и 230,65 €, ако е по нощна. Реалната сума е между двете и зависи от това, колко часа работи термопомпата в нощната зона. При електромер с една скала целият ток е по 15,46 ¢/kWh.

Сравнение с отоплението на газ: калкулатор „Термопомпа срещу газ“. Ако ще слагате и соларни панели, прибавете тока на термопомпата към потреблението — виж колко kWp трябват за къща.

Колко струва термопомпата

Цената зависи от вида и мощността на термопомпата, от това, дали е моноблок или сплит, от бойлера за топла вода и буферния съд, от монтажа и от промените по отоплителната инсталация. При земя-вода и вода-вода се добавят кръгът в земята или кладенците за водата. Методиката за конкретна площ: колко струва термопомпа за 100, 120 и 150 кв. м.

Има ли субсидии за термопомпи

На сайта на Министерството на енергетиката към 12.10.2026 няма прием за термопомпи за домакинства. Процедурата му по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), с прием до 10.11.2023, финансираше фотоволтаици до 10 kWp и слънчеви инсталации за топла вода, не термопомпи.

Някои общини обаче сменят безплатно печките на дърва и въглища с климатици или термопомпи въздух-вода. Това са проекти по процедурата „За по-чист въздух!“ на Програма „Околна среда“ 2021⁠–⁠2027 (приоритет „Въздух“) в общини с наднормено замърсяване с фини прахови частици. В Плевен проектът е от 07.05.2024 до 07.05.2029 и предвижда 6 891 климатика и 285 термопомпи въздух-вода. Кой може да кандидатства и до кога, пише в поканата на вашата община.

Често задавани въпроси