Документът е гласуван на октомврийската сесия в Страсбург, съобщава кореспондентът на 3E-news за Бенелюкс. Евродепутатите искат от ЕС собствена стратегия с конкретни срокове за постепенното спиране на производството и субсидиите за изкопаеми горива, както и по-бърза електрификация, инвестиции в мрежи, съхранение и гъвкавост. Според резолюцията нарастващото търсене от центровете за данни и изкуствения интелект прави разширяването на чистите мощности още по-неотложно.
Числата зад амбициите
Целта на ЕС е нетно намаление на парниковите газове с 55% до 2030 г. спрямо 1990-а. По прогноза на Европейската агенция за околна среда при съществуващите и планираните политики ще се стигне до около 54%. Предварителни данни на Евростат показват, че емисиите на икономиката и домакинствата са нараснали с 1% между 2024 и 2025 г.
В по-дългосрочен план целите са 90% до 2040 г. и климатична неутралност до 2050 г. Новият национално определен принос на съюза по Парижкото споразумение предвижда нетно намаление между 66,25 и 72,5% до 2035 г. Досега емисиите са спаднали с близо 40% спрямо 1990-а, докато икономиката е нараснала с почти 70%.
Какво носи ЕС в Анталия
Европейската комисия залага на инициативата Electrify Now, стартирала през юни 2026 г., която обхваща електрификацията на индустрията, транспорта и сградите, мрежите и чистото производство, както и съхранението. В делегацията са Урсула фон дер Лайен и няколко еврокомисари. Публичното финансиране за климата от ЕС и държавите членки през 2025 г. е 32,3 млрд. €, а привлечените частни средства – 9,3 млрд. €. Съюзът иска утрояване на финансирането за адаптация до 2035 г.
За България темата опира до същите въпроси, които вече решава у нас: мрежи, батерии и цена на прехода. Новини по темата следете в рубриката Енергетика.
