Практичните съвети са по материал на Investor.bg.
Видове калорифери
- Газови (пропан-бутан) — бързо и мощно отопление за халета и помещения с добра вентилация; не са за затворени жилищни стаи.
- Дизелови с директно горене — максимална топлина, но изгорелите газове остават вътре; за открити или добре проветриви пространства.
- Дизелови с индиректно горене — димните газове излизат през комин, а вътре влиза чист топъл въздух; подходящи за работилници, складове и оранжерии.
- Електрически — без горене и без изгорели газове, най-лесни за затворени помещения; по-мощните искат трифазно захранване.
- Инфрачервени — затоплят хора и предмети, а не въздуха; добри за високи халета и конкретни работни места.
Колко мощност е нужна
Ориентировъчната мощност се смята по формулата: мощност (kW) = обем (m³) × желаната разлика в температурата (°C) × K ÷ 860, където K е коефициент за изолацията — около 1,0–1,9 за добре изолирано помещение, 2,0–2,9 за средно и 3,0–4,0 за слабо изолирано (ламаринена хала, обект в строеж). Например за склад 200 m³, при 0 °C навън и цел 15 °C и K = 3 излизат около 10,5 kW (наша сметка по формулата). При често отваряне на врати и течения заложете малък запас и ползвайте термостат.
Икономия и безопасност
Термостатът е най-лесната икономия — не прегрява и пести гориво. Зонирането (инфрачервено или насочен топъл въздух към работните места) често излиза по-евтино от отопляване на цялата хала, а PVC ленти или шлюз на вратите помагат повече от по-мощен калорифер. При всеки калорифер с горене са задължителни вентилация и детектор за въглероден оксид, както и защита от прегряване; не оставяйте такъв уред без надзор през нощта.
Как се сравняват термопомпа и газ за отопление — в справочника.
