Данните са по съобщение на „Фраунхофер“ ISE, цитирано от специализирания сайт electrive.
Какво постигнаха
Изследователите произведоха джобна клетка от 25 амперчаса със силициево-въглероден анод на пилотна линия, близка до промишлената. В тестовете тя издържа над 1 000 пълни цикъла с над 83% остатъчен капацитет — а 1 000 цикъла при поне 80% е минимумът за търговска употреба. Енергийната плътност достигна 280 ватчаса на килограм, а при масово производство се очаква около 330 — с 20 до 35% над днешните NMC и NCA клетки и почти двойно спрямо LFP.
Защо силицият е труден
Силицият събира много повече енергия от познатия графит, но при зареждане се разширява до 300% (срещу 10–12% при графита). Това може да скъса електрическия контакт и да ускори износването. Екипът показва, че при достатъчен натиск върху клетката (около 10 бара) контактът остава стабилен.
Какво значи за колата
При същото тегло на батерията електромобилът би носил близо 100 киловатчаса вместо около 75. Реалният пробег на кола от среден клас би скочил от около 450 км до доста над 600 км. Допълнителен плюс: графитът се внася предимно извън Европа, докато силицият може да се произвежда и в Европа.
Повече за батериите и за електромобилите — в сайта.
